Малкото облаче

Поредната приказка „Малкото облаче“ от поредицата „Мишел“ на авторката Бистра Николова е достъпна в youtube канала „Искам да знам“. Илюстрацията към приказката е дело на художника Гриша Николов.

Поредицата е писана през 2001- 2002 година за малката 4-годишна дъщерята на писателката. Приказките са кратки, само с няколко героя и се въртят около приключенията на малката героиня Мишел, която си говори с куклите, облачето и други животни или обекти от ежедневието. Изпълнени с наивност и нежност, тези кратки истории носят и поетичността на едно дете.

Поредицата, писана преди повече от десет години, е докоснала както деца, така и техните родители. Скоро след написването на приказките, е имало преговори с издателство за публикуването им, но поради финансовата криза в България това не се случва. Близо 15 години по-късно тези приказки отново излизат на бял свят, за да достигнат до своята публика. Една част от тях ще бъдат публикувани в youtube канала „Искам да знам“, а пълната им версия предстои да бъде издадена след известно време.

На линка по-долу можете да чуете приказката „Малкото облаче“ от Бистра Николова.

https://www.youtube.com/watch?v=oNTH1U3ke-M

 

Страхът на Мишел

Поредицата „Приказки“ в youtube стартира със „Страхът на Мишел“ от писателката Бистра Николова. Историята е писана преди време за нейната дъщеря, която като малка се е страхувала от тъмното. Самата авторка също е изпитвала това познато чувство когато е била дете и черпи идеята от собствения си опит. Дяволчето от приказката е неин познайник от детските й години. Малката тогава Бистра се събудила една вечер и в тъмното й се е привидяло малко човече да й маха от облегалката на стола. Тя се уплашила и събудила баба си, която запалила лампата да видят дали наистина има някой в стаята. Разбира се когато светлината се разляла върху мебелите, нямало и следа от предполагаемия неканен гостенин. Но историята останала с авторката през всичките тези години, за да се роди за бял свят като приказка писана за нейната дъщеря. Сега тя приканва всички деца да се загледат в това малко дяволче, което нарушава съня им и ги тревожи. Наистина ли е толкова страшно или е само плод на въображението ни? Приказката е кратка и носи послание: страхът подбужда съзнанието ни да вижда неща, които иначе не бихме видели. Но има лек и той е простичък.

Известно е че всички деца изпитват страх от тъмното и въображението им ражда всякакви истории за приказни същества посещаващи малкия им свят. Понякога най-доброто средство е да имат настолна лампа, която да бди над съня им, хвърляйки мека светлина в стаята. Вратата отделайки ги от останалата част на дома да бъде леко открехната, за да остане невидимата нишка между децата и родителите им, вплитаща  сигурност и любов, непрекъсната. И разбира се добрата приказка преди сън, която да подготви средата за сън.

Приказката е озвучена от самата авторка и може да бъде слушана на този линк:

https://www.youtube.com/watch?v=pMmOFKAjoUw

Какво да очакваме от един писател

Писателите са хора на словото, хора с очи за света и с душа за красивото. Те  създават творбите си в интимен за тях момент, когато идеята е узряла и се е покрила с думи. Но не си мислете, че всякакви думи ще свършат работа. Съвсем не! Трябва да са точните думи! Тези, които ще изразят най-добре намерението, ще увлекат читателя и ще оставят усещането за ефирност. Думите, които ще съградят цял един триизмерен свят, който ще живее в нашите представи толкова дълго, колкото му позволим.

Прекрасно занимание е да си писател. Можеш да кажеш толкова много неща по толкова много начини. Никой не те притиска за време (в повечето случаи). Доверяваш се на музата си и правиш това, което ти доставя удоволствие. А и хората гледат с уважение на писателите. Разчитат на тях да запълнят свободното им време, да им поднесат различни идеи и да им разкажат интересни случки. Съществува неписан договор между писатели и читатели, който отвежда и двете страни в един друг, различен свят. Отваря вратите на друго измерение, където времето се подчинява на други закони и или избързва, или се връща назад, а понякога дори спира.

Често си представяме писателите като артистични хора, облечени с вкус и въображение. Очакваме от тях да ни омаят с думите си, да са мъдри и толерантни. Очакваме от тях да са достойни хора, чието поведение да служи за пример. Мистерията около самите тях да зарази и нас. И това е така. Очакванията ни не са напразни. Разбира се и те са хора с техните проблеми и лоши дни. И те имат предпочитания и капризи. Но и на тях се пада тежката отговорност да запазят чистотата на изкуството и да го предават като реликва.

Писателите затова са писатели, защото си служат с думи и повече от всеки друг трябва да умеят да се изказват добре. И най-вече да не нараняват други. Работата им е деликатна и трябва да си майстор, за да можеш да изваяш образ с думи и да  да внедриш идея без да си настоятелен.

Ако уважаемият читател се чуди накъде води този пост, ще разкрия завесата веднага. В днешно време, когато интернет е завладял света и хората пишат какво ли не и изказват свободно мнение, идеята, че нищо не остава скрито трябва да е винаги жива в нас. И така, един господин-писател, който се гордее, че е деен и прави всичко възможно да е в медийното око, си позволява лично съобщение във фейсбук, с мисълта, че щом е лично, няма да стане достояние до други хора. Да, ама сметките му излизат грешни. И тъй като е обгърнал прозвището писател с такова задоволство, то трябва да е наясно, че всяка дума, излязла от устата му трябва да отговаря на определен критерий. А именно, подобаващо уважение към останалите и зачитане на чуждото мнение. Тъй като обаче човекът е основател и на някакви леви формирования, очевидно всеки, който не споделя идеите му е . . .(за референция търсете по-долу).

Поместеното по-долу съобщение, изпратено по фейсбук показва нецензуриран език на един взел се твърде насериозно индивид, който си позволява да определя стойността на останалите.

За мен изкуството трябва да е безпартийно и ако някой се лакоми от политика, то да не я смесва с изкуство, пък било то и литература. Писателите са просветители, а не партийни лидери тикащи стадото в кошара.

Друг въпрос, който напира е как един така наречен почитател на руската култура свързва културата с елементите на политическите формирования или как руската култура се отъждествява с руското знаме, което е символ на една държава? Нека не забравяме, че изтъкнати представители на руската култура предпочитат да творят на чужда територия и емигрират на запад. Защо ли? И творците като всички останали имат право да изберат къде да живеят и творят. Обикновено това е свързано именно със зачитането на индивидулната свобода. Всяко ограничение говори за диктатура. И в този случай другарят Иван Загорлиев не отстъпва място на предтсавителите на добре познатите ни партии, готови да потушат всяко свободно мнение и идея за собствен глас. Жалко е, че българщината трябва да е подложена на подобни унижения и повод за подобни постове. Толерантността към другите трябва да е винаги на първо място. И един човек на писаното слово, трябва да е наясно, че има начини далеч по-достойни за защитаване на позиции от долнопробните обиди. Всеки, който не може да уважи правото на другия на мнение и си служи с вулгарни обиди няма място в кръга на писателите.

Прочетете и преценете сами.