Страхът на Мишел

Поредицата „Приказки“ в youtube стартира със „Страхът на Мишел“ от писателката Бистра Николова. Историята е писана преди време за нейната дъщеря, която като малка се е страхувала от тъмното. Самата авторка също е изпитвала това познато чувство когато е била дете и черпи идеята от собствения си опит. Дяволчето от приказката е неин познайник от детските й години. Малката тогава Бистра се събудила една вечер и в тъмното й се е привидяло малко човече да й маха от облегалката на стола. Тя се уплашила и събудила баба си, която запалила лампата да видят дали наистина има някой в стаята. Разбира се когато светлината се разляла върху мебелите, нямало и следа от предполагаемия неканен гостенин. Но историята останала с авторката през всичките тези години, за да се роди за бял свят като приказка писана за нейната дъщеря. Сега тя приканва всички деца да се загледат в това малко дяволче, което нарушава съня им и ги тревожи. Наистина ли е толкова страшно или е само плод на въображението ни? Приказката е кратка и носи послание: страхът подбужда съзнанието ни да вижда неща, които иначе не бихме видели. Но има лек и той е простичък.

Известно е че всички деца изпитват страх от тъмното и въображението им ражда всякакви истории за приказни същества посещаващи малкия им свят. Понякога най-доброто средство е да имат настолна лампа, която да бди над съня им, хвърляйки мека светлина в стаята. Вратата отделайки ги от останалата част на дома да бъде леко открехната, за да остане невидимата нишка между децата и родителите им, вплитаща  сигурност и любов, непрекъсната. И разбира се добрата приказка преди сън, която да подготви средата за сън.

Приказката е озвучена от самата авторка и може да бъде слушана на този линк:

https://www.youtube.com/watch?v=pMmOFKAjoUw

Какво да очакваме от един писател

Писателите са хора на словото, хора с очи за света и с душа за красивото. Те  създават творбите си в интимен за тях момент, когато идеята е узряла и се е покрила с думи. Но не си мислете, че всякакви думи ще свършат работа. Съвсем не! Трябва да са точните думи! Тези, които ще изразят най-добре намерението, ще увлекат читателя и ще оставят усещането за ефирност. Думите, които ще съградят цял един триизмерен свят, който ще живее в нашите представи толкова дълго, колкото му позволим.

Прекрасно занимание е да си писател. Можеш да кажеш толкова много неща по толкова много начини. Никой не те притиска за време (в повечето случаи). Доверяваш се на музата си и правиш това, което ти доставя удоволствие. А и хората гледат с уважение на писателите. Разчитат на тях да запълнят свободното им време, да им поднесат различни идеи и да им разкажат интересни случки. Съществува неписан договор между писатели и читатели, който отвежда и двете страни в един друг, различен свят. Отваря вратите на друго измерение, където времето се подчинява на други закони и или избързва, или се връща назад, а понякога дори спира.

Често си представяме писателите като артистични хора, облечени с вкус и въображение. Очакваме от тях да ни омаят с думите си, да са мъдри и толерантни. Очакваме от тях да са достойни хора, чието поведение да служи за пример. Мистерията около самите тях да зарази и нас. И това е така. Очакванията ни не са напразни. Разбира се и те са хора с техните проблеми и лоши дни. И те имат предпочитания и капризи. Но и на тях се пада тежката отговорност да запазят чистотата на изкуството и да го предават като реликва.

Писателите затова са писатели, защото си служат с думи и повече от всеки друг трябва да умеят да се изказват добре. И най-вече да не нараняват други. Работата им е деликатна и трябва да си майстор, за да можеш да изваяш образ с думи и да  да внедриш идея без да си настоятелен.

Ако уважаемият читател се чуди накъде води този пост, ще разкрия завесата веднага. В днешно време, когато интернет е завладял света и хората пишат какво ли не и изказват свободно мнение, идеята, че нищо не остава скрито трябва да е винаги жива в нас. И така, един господин-писател, който се гордее, че е деен и прави всичко възможно да е в медийното око, си позволява лично съобщение във фейсбук, с мисълта, че щом е лично, няма да стане достояние до други хора. Да, ама сметките му излизат грешни. И тъй като е обгърнал прозвището писател с такова задоволство, то трябва да е наясно, че всяка дума, излязла от устата му трябва да отговаря на определен критерий. А именно, подобаващо уважение към останалите и зачитане на чуждото мнение. Тъй като обаче човекът е основател и на някакви леви формирования, очевидно всеки, който не споделя идеите му е . . .(за референция търсете по-долу).

Поместеното по-долу съобщение, изпратено по фейсбук показва нецензуриран език на един взел се твърде насериозно индивид, който си позволява да определя стойността на останалите.

За мен изкуството трябва да е безпартийно и ако някой се лакоми от политика, то да не я смесва с изкуство, пък било то и литература. Писателите са просветители, а не партийни лидери тикащи стадото в кошара.

Друг въпрос, който напира е как един така наречен почитател на руската култура свързва културата с елементите на политическите формирования или как руската култура се отъждествява с руското знаме, което е символ на една държава? Нека не забравяме, че изтъкнати представители на руската култура предпочитат да творят на чужда територия и емигрират на запад. Защо ли? И творците като всички останали имат право да изберат къде да живеят и творят. Обикновено това е свързано именно със зачитането на индивидулната свобода. Всяко ограничение говори за диктатура. И в този случай другарят Иван Загорлиев не отстъпва място на предтсавителите на добре познатите ни партии, готови да потушат всяко свободно мнение и идея за собствен глас. Жалко е, че българщината трябва да е подложена на подобни унижения и повод за подобни постове. Толерантността към другите трябва да е винаги на първо място. И един човек на писаното слово, трябва да е наясно, че има начини далеч по-достойни за защитаване на позиции от долнопробните обиди. Всеки, който не може да уважи правото на другия на мнение и си служи с вулгарни обиди няма място в кръга на писателите.

Прочетете и преценете сами.

 

 

Първият учебен ден

В първия учебен ден на поредната учебна година настроението е превъзбудено. Рояците деца пристъпват свенливо с разтуптени сърца и букети в ръка. По-късно ще получат пакет учебници, с които ще са неразделни през следващите месеци до лятото. Миризмата на мастило, цветните картинки и текстовете в учебниците ще държат малчуганите ентусиазирани дни наред. Жаждата за знание е първична, заложена във всяко дете. Пътят на познанието е дълъг и крехък. Нека им подадем ръка и поддържаме пламъка в душите им. Знанието е сила, знанието е свобода.

Учебният процес приобщава учители и родители, всъщност цялото общество,   отговорно за обучението на децата ни – бъдещето не само на държавата, но на света. Да, на света! Днешните слаби детски ръчички и срамежливи очи ще придобият увереност и ще поемат по пътя, по който ние сме ги насочили. Ще взимат решения и ще изказват мнения. Ще работят в научни лаборатории и ще гласуват закони. Днешните деца ще порастнат граждани на света и това какво ще е отношението им към останалите, зависи от всички нас. Ще бъдат ли толерантни, ще уважават ли правата на човека? Ще преминат ли на следващото ниво на цивилизацията, което ще бъде по-добро от сегашното?

Да отгледаме силни и сигурни бъдещи хора! Да ги поощряваме и подкрепяме, за да си вярват, защото вярата върши чудеса.

 

Ако искате да споделите впечатленията си от първия учебен ден, моля пишете ни на имейла. Можеде са изпратите снимки, които да публикуваме или да поздравите специален учител!